Все ги хока, че без нея са
загубени и сигурно е права. Но те като че ли не хващат вяра – мъжът й и синът й.
Свикнали са да им казва кога какво да правят.
„Ще мра“, им рече един ден и постъпи в
болница. „Да ви видя какво ще правите без мен“!
„Ми, нищо“, рекоха си те и
пуснаха бради, и пушеха цигари.
„Добре, де“, отупа си леля
Мария забрадката. Потупа си мястото, където сложиха пейсмейкъра и се прибра.
„Видяхте ли?“, рече им назидателно. А?
„Ми, не“, я гледаха те
укорително. С бради, пожълтели от цигарите.
Машинката ги задвижи в
познатия ритъм.
Нахока ги набързо, че без
нея са изгубени и мъжът й отиде да мете пред входа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар