***

Тя е на зелено училище с класа си.

- Аз пък съм на оранжева градина – съобщава той. Тъгува за кака си. Търси я из стаите, търси компания. Става ужасно прилепчив, когато я няма. Обръщам му повече внимание - играем и готвим заедно, разсаждаме цветя на балкона, поливаме бобчето на кака. Не ми се иска да се чувства самотен. А тя е някак хвърковата, порастваща. 

Обаждаме й се по телефона, за да й пожелаем лека нощ, а тя е задъхана:

- Събираме се долу, на рецептата, и ще гледаме филм и бързам.

Сдържам смеха си, но и да се засмея, тя няма да ми обърне особено внимание. Толкова е погълната.

Сигурно се усеща, че се тревожа за нея от разстояние, защото той ме държи с малката си ръчичка и се опитва да ме зарадва:

- Мамо, хубава си като пълна ваза.

Сега вече не сдържам смеха си. Изпълнена съм с тревога и щастие едновременно.