Калинка

Калинка на масата – каква загуба,
дори не посягам със пръст да я взема. 
Та аз съм омъжена вече, пристанала,
семейна съм, задомена.

Тя ходи по вестника, блъска се в чашата,
а маса като пустиня – да те отчая.
Стоя над калинката – къде ще отпраши тя?

За същото пак се венчая.

октомври, 2012 г.