Квартално кафе. На перваза цветя.
Телевизор и мач: те обсъждат.
Тихо вън влачи крака вечерта.
Нещо тук сякаш прави ме тъжна.
А войникът изтърква пореден билет –
и печели петнадесет лева.
Ето ме, тук съм, много близо до теб –
и над бирата плахо се гледаме.
В този миг полъх от наш стар живот
сякаш тихо просмуква се в нас.
Разсъбличам история, предразсъдък, палто.
Вечерта тътри крак в този час...
март 2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар