Пенджер

- О, сега да има някой да ми донесе едно столче и сладолед! – очите му греят очаровано, докато гледа как багер разрушава стара къща. Иска му се да си поседне, да яде сладолед и да съзерцава. 

- Как се е покатерил този човек там? – не мърда от мястото си вече двадесет минути, попива всичко. Следи как багерът си тръгва, чупейки клоните на близкото дърво. - Сигурно по онази рампичка там.

Рампичката е срутена наполовина стена, но се учудвам, че знае такива думи. Няма изгледи да си тръгнем скоро, пристъпвам от крак на крак, но той не мърда и не отмества поглед. 

- Да идем за сладолед? – изкушавам го, за да тръгнем. Тръгваме като в анимационните филмчета – краката му вървят напред с мен, дори ми дава ръка, за да го водя, но главата му остава обърната назад, към къщата. Най-накрая отмества поглед. 

- Какво е пенджер? 

Съвсем се стъписвам от тия думи. Казвам му, че май означава прозорец. 

- Да, прозорец е – одобрява той. Напомням си да проверя допълнително.

- Днес правихме Балкан в пясъчника, съобщава ми. 

Доволен е – и от Балкана, и от разрушената къща. Яде сладолед на огромни хапки и си подскача.