- Мирише ми на мазе - смръщва нос той, докато минаваме покрай съседния блок. Убива ме с неговите усещания. Преди в колата му миришеше на сянка, сега усеща мазето на блока.
- Сигурно идва от тези малки прозорчета - посочвам му аз прозорците ниско долу.
- Опасявам се, че е точно така - оглежда ги той.
Опасявам се... Не знаех, че ползвя такива думи и го гледам с възхита. Прибираме се бавно и му споделям колко се радвам, че на следващия ден не сме на работа. И не е на детска градина. Той се усмихва, но мълчи.
- Значи е получивка - казва след малко. Гледам го въпросително.
- Щом е само един ден, това е половин почивка. Значи е получивка - обяснява ми търпеливо.
Иска ми се да се засмея шумно, но знам, че обича да го взимат на сериозно и кимвам.
- Ще ядем ли сладолед в получивката - питам го?
- Задължително! - потвърждава той. И си припомняме как веднъж с тати и кака измислихме думата "гъделичкатор".
Няма коментари:
Публикуване на коментар