Там, на покрива на отсрещния блок, тренира момче. Скача на въже. Прави точно определени движения. Преди два дни на покрива имаше парти. Рожден ден, може би. Свещи, лампички, украса. Вечерта изглеждаше вълшебно - седяха на столчета, слушаха музика, светлинките трептяха, барбекюто се беше разкрачило като току-що кацнала летяща чиния. На сутринта покривът изглеждаше като опустял плаж. Красив, но самотен. Флагчетата от празничната украса шеметно размахваха опашки. Вятърът ги обръщаше във всички посоки. Празникът си беше отишъл. Светлината беше угаснала. Самотна украса, раздрана от вятъра. Той пак излиза на покрива, но не може да скача на въже. Въжето с флагчетата му пречи. Прави лицеви опори с точно определени движения. Не е много доволен, а и внезапно захваща дъжд. Флагчетата увисват. Ни празник, ни делник прод проливния дъжд. Самотен млад мъж.
След ден барекюто отново озарява покрива. Пламъкът му облизва нощта. Момичета изнасят столчета. Плажът не е самотен, флагчетата изсъхват след силния дъжд.
Доволен млад мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар