СъМсем

- Днес хапнах малко джанки за безобразие – протяга към мен шепата си, в която стиска четири джанки.

- За разнообразие? – подсказвам вярното аз.

- Да, де, съмсем забравих. Понеже се състезавах със Симеон от моята група и го надгоних.

Прибираме се от градината, джобовете му са издути от джанки. Той ходи бавно, яде сладолед и от време на време посяда за почивка. И двете му колене са ударени. 

Когато отивах да го прибера, момиченце от групата му бавно се приближи към мен:

- Промиват му раната.

Представям си всичко. Едва се удържам, влизам бавно в стаята да проверя. Почистват ударените му колене, а той стиска зъби и гледа решително. Момиченцето се доближава до него, гледа го с укор и казва:

- Нали ти казах, че ще е по-безопасно да играем на семейство!

Излизам навън, да не прихна.