Струва ми се, че е много простичко. Че щастието може да бъде много простичко. Тръбите, с които им правим къщичка през лятото, се превърнаха в тръби за стрелба с фунийки. Играем на фунийки. Нашето детство прелива в тяхното детство. Ние имаме второ детство, те имат първи фунийки. Учат се да ги навиват, ближат вестника, търсят си ги в тревата. Ние се смеем и сме деца отново.
- "Жената днес". Беше идеална за фунийки - казваш ти, докато заостряш връхчето.
Днес. Колко дълга дума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар