- Искам нормална, вечерна чаша, а не такава за сутрин - съобщава ми той и се качва на столчето си, за да вземе стъклена чаша за вода.
Сутрин пият чай в порцеланови чаши. Винаги съм се чудила как още със ставането имат какво да кажат. Говорят на пълни обороти. Разказват ми сънищата си или стара случка, която ги е впечатлила, разсъждават за нещата от живота.
- Аз съм нещо като котка, но съм израснал като човек - информира ме той и отпива от вечерната си чаша. Съдржам смеха си и го поглеждам въпросително. Той преглъща бавно (много го бива в изразителните паузи), поглежда ме някак снизходително и посочва очите си:
- Нали имам специално око? Значи виждам в тъмното.
Има специално око, вярно е. Доволен, взима още една вечерна чаша и сипва вода и на кака си. Грижи се винаги да има от същото и за нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар