Мексико

- Пошегувах се с Боби, че съм роден в Мексико, а после съм прекарал няколко дни в Япония - съобщава ми той на връщане от детската градина. 

Трудно се сдържам да не се разсмея. Подритвам един закъснял кестен по тротоара и се опитвам да се владея. 

- Защото той ме удари с топка в лицето, докато играехме футбол без треньор. 

Веднага започвам да се чудя как точно Мексико отмъщава за удара с топката, но после започвам да се тревожа за лицето му и забравям да питам. 

- Заболя ли те? - оглеждам го дискретно. Никак не обича да съм притеснена.
- Не. Тече ми малко кръв от носа, промиха ми го, мина ми, точка и край. 

Изобщо не обича да се тревожим за него и почти никога не плаче, когато се удари. Струва ми се, че гордостта му е по-силна от болката.

- Какво е да си фантазираш? - сменя темата той. 
- Това, дето си казал на Боби за Мексико. Това е да фантазираш, отговарям му. Виждам го, че обмисля нещо. Сега той подритва моя закъснял кестен по тротоара. 

- Струва ми се, че днес доста съм фантазирал - споделя ми той. 

Мога да си представя.