Момичета

- Вчера посрещнах топката със сърце - казва ми той, докато гледаме заедно "Междузвездни войни". 
- Как със сърце? - учудвам се аз. - Може би си я посрещнал с гърди? 

Беше си ударил главата и го съветвахме да играе внимателно футбол. Да си пази удареното. Пазил се е, щом е посрещал топката със сърце. Гледаме "Междузвездни войни" и си давам сметка как всяко ново гледане е различно. Той вече пораства и съвсем други неща му правят впечатление. 

- Йъ-ъ-ъ-ъ - прави ужасена физиономия той. Знам защо го казва. Целуват се на екрана. Когато с татко му се целуваме, той се кикоти и казва "Видях виииииии!!!"

- Без мо-ми-че-та! - скандира той, но все пак още гледа. Става ми смешно. Говорим за това и едва удържам смеха си, докато наблюдавам лицето му. Изведнъж осъзнава, че и ние с кака му сме момичета. 
- Без такива с много рокли - опитва се да обясни той. Мисля, че много добре разбирам какво има предвид, но все пак трудно сдържам смеха си.

- Вчера ни биха 14 на 12 на футбол - опитва се да смени темата той. 
- А имахте ли вратари? - учудва се такто му. 
После ще му разкажа онази част за момичетата.