четвъртък, 17 януари 2019 г.

Майка


Ходя на ски уроци с децата. В групата сме седем дечица и аз. Инструкторът през цялото време ми бърка името, но за мен няма проблем, защото той трябва да се справи с още 7 стихии. Стихии, които и за секунда не спират – да говорят, да умуват, да правят номера. 

Подреждаме се в средата на пистата и изчакваме инструктора. Аз съм първа, а до мен стои момченце от групата и ме оглежда критично.
- Ти дете ли си? – пита ме.
- Мисля, че да – отговарям му. Трудно ми е да му обясня, че съм дете отвътре, независимо как изглежда отвън. За това си замълчавам и продължавам кротичко да изчаквам и останалите дечица.

-  На мен ми приличаш на майка – продължава момченцето. Не спира да ме гледа критично.
- Майка съм, потвърждавам аз. Замислям се по какво ми личи, но съм сигурна, че децата безпогрешно разпознават тия неща. 
- Имам две дечица – гордо споделям с него. Той не знае, че едното от момченцата в групата е синът ми, а отсреща, с бордистите, кара дъщеря ми. Не му казвам, искам да си ме възприема отделно. Той сменя различни физиономии, докато обмисля какво съм му казала.  
- Е, чак пък две – пак ме поглежда критично той. 

Идва инструкторът и трябва да караме, а аз съм скрила глава в яката на якето си и едва сдържам смеха си.  


Няма коментари:

Публикуване на коментар