петък, 26 април 2019 г.

Дъжд

- Да останем малко под дъжда? - моли ме той на тръгване от детската градина. - Приятно е да слушаш птичките и капките. 
- Да останем - съгласявам се. 
Дояжда си сладоледа и от време на време протяга език напред, за да улови някоя капка. 
- Размекват ми сладоледа - обяснява ми. Знам какво има предвид. Преди години бях на концерт, когато заваля проливен дъжд. Не ми пречеше, аз също обичам птичките и капките. Но ми разреждаше бирата. 
Изведнъж си припомних един първи юни: взела съм кака му от детска градина, наканили сме се да ходим към Южния парк. Проливен дъжд ни спира и чакаме търпеливо под навес наблизо. 
- Може ли да си напълним малко дъжд? - пита ме тя, тогава на пет. 
Намирам в чантата си малко пликче и й го давам. Тя излиза изпод навеса и пълни пликчето с дъжд. От време на време плези език и лови капки. 
Той си изяжда сладоледа и отново протяга език. Гледам го и се завръщам в настоящето. 
- Клати ми се зъб - рязко сменя темата той. - И съм канен на рожден ден...
Все теми за размисъл.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар