Ти ми носиш товара, аз помагам за твоя -
все еднакво тежи, но е наш.
Споделено е лесно: в стръмното, на завоя.
Не тежи. Не задъхва. Даже не е багаж.
Ти ми даваш ръка, аз отвръщам с усмивка -
съмва, мръква, много често вали.
Днес единият бърза, утре търси почивка,
но дори да се спънем, пак е леко, нали...
Чифт протрити обувки, гърбове изморени,
някъде камъче неудобно боде.
Аз подавам ръка, ти подаваш на мене.
Път широк е пред нас. Все едно накъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар