вторник, 30 април 2019 г.

Заедно

Ти ми носиш товара, аз помагам за твоя - 
все еднакво тежи, но е наш.
Споделено е лесно: в стръмното, на завоя.
Не тежи. Не задъхва. Даже не е багаж.

Ти ми даваш ръка, аз отвръщам с усмивка - 
съмва, мръква, много често вали. 
Днес единият бърза, утре търси почивка, 
но дори да се спънем, пак е леко, нали...

Чифт протрити обувки, гърбове изморени,
някъде камъче неудобно боде. 
Аз подавам ръка, ти подаваш на мене.
Път широк е пред нас. Все едно накъде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар