Тази вечер искам да я запомня: и най-мого тях двамата, с жълтата топка. Той с фанелка на Междузвездни войни. Той с шапка, войнишко зелена. На баскетболното игрище играят момчета и слушат Queen: Another one bites the dust. Но не днес. Не днес.
Тази вечер вятърът е окуражаващ. Точно така искам да ги запомня: играят футбол на лунната светлина, жълтата топка и смях. Две момчета. Двама мъже. Ярко като луната, силно като вятъра. И потни от щастие.
Вкъщи мият коляното. Той не плаче. И той не плаче. Стискат зъби, залепват раната, юнаци.
Тази вечер много искам да я запомня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар