Много са ни сложните
разговорите напоследък. За остаряването, за рождените дни, за смъртта. Той е
малък, но умува за нещата.
- А как ще си получи
човек подаръците, ако умре? – чуди се той.
Притеснявам се и не
зная как да му отговоря.
- Може пък един от тях
да е сърце и пак да се съживи? Не бива да се пропускат подаръците!
- Не бива – съгласявам се.
Този разговор ми е труден.
Запазил е две буци лед
във фризера. Едната е подарък за Дядо Коледа, ще му я оставим под елхата. Още
се чудя в какво да я сложа, за да не намокри всичко, но като че ли повече се
притеснявам за първата среща между елхата и котето. В детската градина също ще
идва Дядо Коледа и се колебае дали да не занесе другия лед там.
- Недей – съветва го сестра
му. – Ние също имахме един Дядо Коледа в градината, но му бяха тънки краката,
така че не беше истински.
Много са ни сложни
разговорите напоследък.