Показват се публикациите с етикет приказки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет приказки. Показване на всички публикации

сряда, 13 декември 2017 г.

***



Много са ни сложните разговорите напоследък. За остаряването, за рождените дни, за смъртта. Той е малък, но умува за нещата.

- А как ще си получи човек подаръците, ако умре? – чуди се той.

Притеснявам се и не зная как да му отговоря.

- Може пък един от тях да е сърце и пак да се съживи? Не бива да се пропускат подаръците!

- Не бива – съгласявам се. Този разговор ми е труден.

Запазил е две буци лед във фризера. Едната е подарък за Дядо Коледа, ще му я оставим под елхата. Още се чудя в какво да я сложа, за да не намокри всичко, но като че ли повече се притеснявам за първата среща между елхата и котето. В детската градина също ще идва Дядо Коледа и се колебае дали да не занесе другия лед там.

- Недей – съветва го сестра му. – Ние също имахме един Дядо Коледа в градината, но му бяха тънки краката, така че не беше истински.

Много са ни сложни разговорите напоследък.  

понеделник, 4 декември 2017 г.

Разбойник



Ще бъда разбойник на тържеството в градината. Мама се засмя някак особено, като й казах, че ще бъда разбойник. Но аз се тревожа, защото не зная какво обличат разбойниците. Имам два костюма на супергерои, но те не са разбойници, а и не искам да си ги нося в градината. Имам три пистолета, но изобщо не зная какво да си облека. 
Мама предложи да ми направи маска от стара шапка, с дупки за очите, но аз не искам, защото ми пречи да дишам. И пуловер не обичам да нося, защото ми пречи да дишам. Обичам да ми е широко около врата. Мама отново се смее особено, като й казвам това. Чак се ядосвам. 

- Мустаци искаш ли да ти сложа, изкуствени? – пита ме мама.

- Не, не искам мустаци! – ядосвам се, защото знае, че не искам нито брада, нито мустаци. Аз знам как да съм страшен, когато съм тигър и мога да стрелям с пистолет, защото често съм полицай, но не съм бил разбойник и това ме ядосва.

- Тогава може да си целият в черно – предлага мама.

Звучи ми чудесно. Ако може целият да съм невидим по време на тържеството, ще бъде още по-чудесно. Веднъж казах на кака да погледне към едни невидими джипове, които ни преследваха. Тя вече пораства и според мен е спряла да вижда някои от невидимите неща. Добре, че й дадох очила за невидимо гледане.

- С черна риза може – съгласявам се. Черното ми харесва и ще ми отива на пистолета. 


вторник, 28 ноември 2017 г.

***



- Не искам да стоя вече на този пирон – оплаква се той на татко си.

- Къде предпочиташ да бъдеш? – явно татко му е наясно с проблема. Отстрани звучи драматично.

Напоследък фантазиите му са едни дълги и типично момчешки.

- Като порасна, ще си купя бееНве и порше, ще им сложа метални гуми и аларма на гърнето. Но мисля, че съм зациклил.

Кокоря се срещу него, защото не знаех, че знае думи като зациклил.

- Тате ми каза така, докато си пишех домашното.

Кака му пише домашно, а той пише разни неща, рисува си усмихнати личица и си поставя отлични оценки. Между другото, цар е на лабиринтите.

- Искам да съм на по-високо с новия календар.

Вече ми е ясно – закачаме календари с техни снимки на стената. Иска да е нависоко, като кака си.

- Днес ще имам тамематика – взима си той тетрадката да си пише домашното.  


петък, 17 ноември 2017 г.

***



- Как мина денят ти ?

Винаги питам и двамата как е преминал денят им, за да могат да споделят нещо важно. Ако им се споделя, разбира се.

- Потресаващо – отвръща той и загризва солета замислено. Едва се сдържам да не прихна, но знам, че за децата е важно да ги взимаш сериозно. Изчаквам да чуя подробности.

- А какво точно означаваше потресаващо? – поглежда ме и си взима нова солета.

Обмислям как точно да отговоря, но не ми се налага.

- Не рисувам добре борче и цвете. Рисувам ги небрежно.

Разбирам защо е било потресаващо. Не обича забележките и небрежното го е докачило.

- Мога да ти покажа как аз рисувам борче и цвете – предлагам му. Мисля, че мога да го науча и вече да ги рисува старателно.  

- Днес другите се върнаха потни от футбол.

Според мен обмисля предложението ми, но не бърза да се съгласи.

- Искам и аз да съм потен от футбол.

- Това значи ли, че все пак искаш да те запиша на футбол? – питам го. Беше отказал заради новите треньори.

- Не, не искам. И без това ходя на плуване в друга сграда.

И без това е прав. Вечерта рисуваме борчета и цветя и сме си небрежни, колкото ни е приятно. 



четвъртък, 9 ноември 2017 г.

***



В етапа на развинтената фантазия е. Непрекъснато си измисля истории.

Вечеряме. Кака му разказва как е преминал денят й. Той търпеливо я изчаква да свърши, поема дъх и ни уведомява:

- А един път, докато вие двете с кака бяхте по задачи, ние с тате се качихме на пиратски кораб и стреляхме по другите. Аз стрелях с шабла. Спукахме им кораба и им взехме съкровището.

- С шайба ли си стрелял? – поправям го аз.

- Да, но освен това видях как един тигър се катери отвън, на блока, и ни рови в саксиите на балкона.

- Същият ден ли? – учудено уточнява кака му.

- Същият ден беше. Вие имахте много задачи – напомня ни той и си дояжда таратора доволно.