На залез-слънце по баира
един човек - тъй изморен,
със поглед търси - не намира
на кой дувар да се подпре.
Той слиза бавно, гледа дълго,
а портите са всички в мрак.
Със поглед търси - май е лъган,
че там покой го чака пак.
На залез-слънце се прибира
един човек - ужасно сам.
Той слиза бавно по баира -
ни тук го чакат, нито там.
А слънцето потъва тихо:
един човек потъва в мрак.
Замлъкнал кротко и притихнал,
баира гледа. Утре пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар