Помня къде криеха ключовете за
къщата,
помня леглата им в малката стая.
Помня долапа с подредените
прибори,
и толкова други неща още зная…
И сякаш ми идва отвътре да викам:
- Божурите,
бабо, смокините, дядо!
Чешмата на двора, с маркуча. Сапуна в дувара.
И плочите стръмни, под ореха.
И дните на детството заговориха….
2016 г., септември
<3
ОтговорИзтриване