Ще те взема със мен до ръба на света.
Ще приседнем, ще провесим краката,
коляното ще ме заболи, но не мислѝ за това,
а погледни нататък...
Напред е, каквото двамата видим,
назад са следите ни - спънати, но решителни,
гърбовете ни малко болят, но ще мине -
все пак крепяха и дните ни.
Погледни още малко напред -
без очилата, аз знам, е по-трудно.
Няма нищо, то си е жив късмет,
че сме стигнали. Че сме тръгнали.
Ще приседнем със тебе на ръба на света,
ще се смеем - болящи, невиждащи.
Ще погледнем напред към онази звезда -
само наша е. А и близо е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар