Разбойник

Ще бъда разбойник на тържеството в градината. Мама се засмя някак особено, като й казах, че ще бъда разбойник. Но аз се тревожа, защото не зная какво обличат разбойниците. Имам два костюма на супергерои, но те не са разбойници, а и не искам да си ги нося в градината. Имам три пистолета, но изобщо не зная какво да си облека. 

Мама предложи да ми направи маска от стара шапка, с дупки за очите, но аз не искам, защото ми пречи да дишам. И пуловер не обичам да нося, защото ми пречи да дишам. Обичам да ми е широко около врата. Мама отново се смее особено, като й казвам това. Чак се ядосвам. 

- Мустаци искаш ли да ти сложа, изкуствени? – пита ме мама.

- Не, не искам мустаци! – ядосвам се, защото знае, че не искам нито брада, нито мустаци. Аз знам как да съм страшен, когато съм тигър и мога да стрелям с пистолет, защото често съм полицай, но не съм бил разбойник и това ме ядосва.

- Тогава може да си целият в черно – предлага мама.

Звучи ми чудесно. Ако може целият да съм невидим по време на тържеството, ще бъде още по-чудесно. Веднъж казах на кака да погледне към едни невидими джипове, които ни преследваха. Тя вече пораства и според мен е спряла да вижда някои от невидимите неща. Добре, че й дадох очила за невидимо гледане.

- С черна риза може – съгласявам се. Черното ми харесва и ще ми отива на пистолета.