Разказ с бележка под черта, която обаче е под заглавие

то стана ясно че е повече от препоръчително да не се пишат точки и запетаи нито пък главни букви а за римувани стихотворения и дума да не става пък и да става те по римувани няма да станат като си помисли човек обаче вижда че има и такива които правят текстове само от препинателни знаци за рубинщайн става дума и това трябва да е в скоби и той трябва да е с главна буква ама не е та за това като си говорим за пост ще отбележа че това да сме понятни сме го отвикнали

това е най краткият разказ който също е подслушан пък то и това с подслушването сме го виждали у другите и можем да си го копираме и да си го наречем интертекстуалност та разказът е за двама в една кръчма край гара реброво и ние в скоби сме ходили по екскурзии ама не с групата от българска филология а с приятели и те българи край на скобата а ония двамата в кръчмата те местни а ние другоселци пиеха и се бяха напили баш по обяд и се бяха спрели на най старата тема която стените на кръчмата са чували ти мене уважаваш ли ме и другият попитаният погледна морно и каза аз тебе те уважавам най много защото не си ми роднина а ние се позамислихме и май всеки си каза че за такова прозрение се иска време и опит само че в скоба не знам дали сали яшар ще бъде съгласен

и това също (може да) е Йовков но добре че не е