Ей там, във ъгъла блести сълзичка:
а-ха да се търкулне и се връща.
Седя си тук, неискана, самичка
и в топлото на самотата се загръщам.
И аз към никого ръцете не протягам.
Не търся помощ, не очаквам нищо.
На ръбчето, на най-високото присядам -
от там горчивото по-лесно се преглъща.
ноември 2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар