***

- Как мина денят ти ?

Винаги питам и двамата как е преминал денят им, за да могат да споделят нещо важно. Ако им се споделя, разбира се.

- Потресаващо – отвръща той и загризва солета замислено. Едва се сдържам да не прихна, но знам, че за децата е важно да ги взимаш сериозно. Изчаквам да чуя подробности.

- А какво точно означаваше потресаващо? – поглежда ме и си взима нова солета.

Обмислям как точно да отговоря, но не ми се налага.

- Не рисувам добре борче и цвете. Рисувам ги небрежно.

Разбирам защо е било потресаващо. Не обича забележките и небрежното го е докачило.

- Мога да ти покажа как аз рисувам борче и цвете – предлагам му. Мисля, че мога да го науча и вече да ги рисува старателно.  

- Днес другите се върнаха потни от футбол.

Според мен обмисля предложението ми, но не бърза да се съгласи.

- Искам и аз да съм потен от футбол.

- Това значи ли, че все пак искаш да те запиша на футбол? – питам го. Беше отказал заради новите треньори.

- Не, не искам. И без това ходя на плуване в друга сграда.

И без това е прав. Вечерта рисуваме борчета и цветя и сме си небрежни, колкото ни е приятно.