Приказки от кестеновата гора
четвъртък, 16 ноември 2017 г.
Ноемврийско
Чувствала съм се като от котешки нокът порязана.
Като откъснато по средата глухарче -
ни за венец във косата да ставам,
ни за другарче.
И точно когато почти съм се вкиснала,
като ноемврийския дъжд режеща,
ти идваш и ме усмихваш.
Подреждаш ме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар