Когато ми е хубаво,
отвътре звънва
като висулка от мидички, залюляна от вятъра.
Когато ми е хубаво,
отвътре съмва
като пролетно утро, събудено някъде.
Когато ми е хубаво,
отвътре натрупва
и стели се сняг - за искрящото вино.
Когато ми е хубаво,
всичко се случва.
До блясък. До звън. Несравнимо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар