Правост

Той обича да пътува в градския транспорт. Струва ми се, че повечето деца обичат. Интересува се от всичко - от перфоратора, от отварянето и затварянето на вратите, от релсите на трамвая. Гледа през прозореца и се опитва да запомни всичко. И тя обича да се вози, но вече е голяма и се интересува от съвсем други неща. 
Харесвам времето, което прекарвам с тях. Налага ми се да отговарям на един милион въпроси - как трамваят се движи по релсите, как работят слуховите апарати, защо Луи е толкова досаден, има ли щуки в езерото...  

- Трябва ми малко реванш - казва той на връщане и сяда на бордюра. Озадачена съм, но разбирам какво иска да каже. Нужна му е малко почивка, а реваншът е срещу кака му - иска да я победи на bottle flip. Тя обикаля около нас като прави цигански колела. 
- Иска ми се да ходя на ръце - размечтава се тя. 
- Аз пък си мечтая да мине един по-голям гълъб, да се хвана за краката му и да полетя - казва той, докато подхвърля шишето с вода. - Единадесет! Можем да тръгваме! - доволен е. Разтрива краката си преди да се изправи. Доста ходене му се събра днес.

- Изморих се от тази правост - оплаква се той.  
- Аха - съгласява се кака му, докато стои на ръце и го гледа отдолу нагоре. 
Харесва ми времето, прекарано с тях.