Ръцете ми почерняват от орехи.
Почерняват, а така ми е хубаво!
Сякаш детството заговори
и ми говори дълго...
Разказа за хиляди облаци
и за мен: лежа на поляната.
За черници и бъз. Спомени
за края на лятото. За началото.
За колената ми с рани. За розите.
За царевица - режат листата.
Разказа ми много още.
И ми разроши косата.
лято 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар