Познавам моето време по светлината,
ако ще часовникът да е с денонощие вдясно.
Познавам пропукването на тишината,
а тя с всичките ми страхове е наясно.
Моето време е малко сумрачно -
на ръба на просъницата и зазоряването.
Познавам го някак съвсем еднозначно –
разпъвам до пълния смисъл прозяването.
Познавам си времето някак с очите -
ако ми скърцат, сякаш изпълнени със пясък,
значи е време да сграбча мечтите
и да посрещна деня си. Със блясък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар