А вдъхновението е удавено във работа.
Пресъхнала се чувствам. Пресушена.
Дори коледният дух си ближе раните
и ме поглежда някак си смутено.
Сложи украса, блясък и камбанки,
сложи червило, малко нежен грим.
А вдъхновението после ще го каним.
Сега единствено да устоим.
И после нека всичко се подрежда,
да се сглобява всяко счупено парче.
Сега е нужна мъничко надежда.
А вдъхновение - когато дойде. Ще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар