- Сега рисувам гърбината на тигър - казва той с изплезен от старание език. Тигърът му е страшен и с много зъби. Единият крак е извънредно голям, защото с него бягал по-бързо. Другите явно изостават равномерно, мисля си аз.
- Първо се правят райетата - уведомява ме. Издува бузи и се старае още повече. Аз преглеждам снимките от разходката ни през деня. Спрял е да прави райета и разглежда снимки заедно с мен.
- О, това е безкрайният огън! - спомня си той. Едва сдържам смеха си. Разхождахме се в центъра, а той разпозна вечния огън от една екскурзия с детската градина.
- Моят тигър няма уши, защото не му се слушат глупости - връща се отново към рисуването.
Продължава да плези език от старание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар