Тупат се по гърбовете по мъжки...
Дори гласовете им се променят.
Падат обичайните задръжки:
играят си.... На големи.
Уж гледам мача им, а си мисля,
че всъщност следя как пораства.
Небрежно ми маха. Усмихвам се:
и страшно е, и прекрасно.
Тупат се по гърбовете, подвикват си,
майки ругаят съдията.
Май ние играем на свикване,
а те репетират порастване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар