сряда, 21 август 2019 г.

Малко преди 7

Гледам коленете му щръкнали,
кокалести, ожулени;
гледам ръцете му пъргави, 
бързащи да ме прегърнат.

Виждам очите му радостни,
блеснали в лятното синьо
и искам сега да запазя 
спомен за тази картина. 

Смехът му бълбука по детски,
подскача си някак небрежно
и гледам го как по момчешки 
пораства съвсем неизбежно. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар