Съдия

- Е, ама тази съдия изобщо не е честна! - ядосва се той, докато гледа мач. Страшно запален е по футбола. За лятото му взехме футболна врата. Сложихме я на поляната на село. Мисля, че само лятната обедна жега го прибираше вкъщи. А, и от време на време някой мач по телевизията. 
- Ама изобщо! - все така се ядосва. 
- Един... - опитвам се да го поправя, но не успявам да довърша. Той подскача неодобрително пред телевизора. 
- Един съдий? - поглежда ме след малко. Винаги се старае да се поправи и да каже вярното. 
- Един съдия - уточнявам. Гледа ме със съмнение, но решава да го приеме на доверие. Много е старателен. Вълнува се, че му предстои първи клас, но се опитва да се владее. Пише старателно букви, решава задачи. 
- Ох, окльощавя ми ръката от писане - оплаква се. Чудя се как не окльощавява от ритане, но си скривам усмивката и му предлагам почивка. Почивката, разбира се, е с топка.