Щастие

Като шипково клонче боде това щастие,
като слънчев октомври ме мами;
като лято, прибрало косите си с ластици,
като царевичен кочан в длани. 

Като жълто листо, скрито днес сред кориците - 
сякаш в слънчев хербарий събрано; 
като лятовици - септември, натежали на жиците, 
като твойто затоплено рамо.

Като детските стъпки отпред на терасата, 
като смях сред вълни и градини. 
Точно толкоз боде това мое щастие:
като шипково клонче завинаги.