Улавям златния час със очи,
докато те из игрището тичат.
Пия със жажда от топлите дни -
все още не искам да се обличам.
Настръхнал приплъзва тук есенен хлад
сред детски игри неуморни.
Те тичат и падат, и тичат, и пак...
А медни лъчи галят двора.
Събирам си спомени, мисли, мечти,
усмивки, улисани в здрача.
Складирам си сноп упорити лъчи,
че утре тъй много ще значат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар