четвъртък, 8 октомври 2020 г.

На прага

Ръка да протегна, ще те одраскам.
Да те прегърна - ще те опаря. 
Бодли ми растат, ясно е, 
посред бял ден освирепявам.

И дума да кажа, все тежка е,
кънти вътре в мен тишината. 
Нарамила мрака на плещите, 
на влизане ритам вратата. 

Ръка да протегнеш - ще се размекна, 
да ме прегърнеш и ще изтлея. 
Товарът ще падне и ще олекна,
да ми отвориш, ще оцелея.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар