Виждам се във очите на хората
(и в ръцете на хората, и в косите на хората)...
Чувствам как по гърба изпълзява умората,
крачката как се забавя усещам,
как съм на всичкото сякаш насреща.
Виждам се бавна, поседнала, тежка,
как ме настъпва нахално онова там, насреща,
как неочаквана болка във мен пропълзява....
Само смехът лековат си остава. Упорства, не остарява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар