Изпитвам тъга за невъзможните избори,
за възможните битки, от които се връщам,
за загърбени залези и невиждани изгреви,
за смълчаните думи, които преглъщам.
Изпитвам тъга - като облаци свъсена,
като хладно море - до безкрай необятно,
като лятна ваканция, изтъняла до скъсване.
Невъзможна тъга, но докрай вероятна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар