Сама съм си сложила камък
на гърба, на врата, пред краката -
да се препъвам във него, да падам,
и да замерям съдбата.
Но спра ли се, става ми ясно:
е крепост, стъпало е, път е -
камъкът си тежи на мястото,
а аз просто трябва да стъпя,
да прескоча, да изградя, да издялам -
скала ли, небе ли е, твърд ли е -
сама съм си сложила камъка,
за да мога да се надхвърлям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар