да си почине, да си поседне.
Оставям си мозъка претоварен
да си отдъхне от преповтаряне.
Оставям ръцете да пуснат товара,
краката за малко да спрат на тротоара.
Оставям гърба - може малко приведен,
и оставям съня непроведен.
Оставям очите си недогледали
да спрат да се взират във себе си.
Оставям сърцето си - непопитано,
да поддържа все още ритъма.
Оставям си името - недокоснато,
неспоменато и все пак износено.
Оставям си мислите натежали.
За ден поне да се пожаля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар