Искам да се напия, докато ми се протъркат зениците,
и без дори да поглеждам по жицата,
да е ясно, че много и все черни
са тъгите ни непремерени.
Искам съвсем неразумно да ме боли главата,
да потопя безръзсъдно в морето краката
а насред делничен ден - неподправени,
тъгите ни, ако щат, да се давят.
Искам да съм безотговорна до разпиляване
и без дори да си стягам багажа,
да ме вземеш на път. Зазоряване.
Да осъмнем безплътни на плажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар