Като пътник в средата на нищото - спряла,
не поглеждам назад, нито гледам напред.
За секунди съм сякаш със век остаряла -
там зад мене е буря, там пред мене е лед.
Стискам здраво клепачи - да не виждам изобщо.
Само няколко мига - да съм в пълна мъгла.
Да съм в нищото - не без да искам. Нарочно!
Във средата на нищото ей така да се спра:
като пътник без път, без часовник, без време,
като капка застинала върху крехкия лед,
като морен ездач - без седло и без стреме.
Насред нищото спряла да съм само човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар