Научих се да тръгвам
и не, това не е забрава.
Научих се да бъркам
и след това да си прощавам.
Научих се да пускам
и волните сами да тръгват.
Научих се, че връзка
не е да стяга, а да дърпа
напред към друго, неживяно,
да бъде мост, а не окова.
Научих се да преживявам
секунда всяка като нова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар