Дълг

Затворен е всеки във свойто страдание
зад хлопнали тежки и неми врати: 
заключени здраво с вериги мълчение,
залостени с вече изтлели мечти. 

Затворен е всеки зад своите делници,
повлякъл окови в неравна игра.
Не срещаме рицари, нямаме мелници,
подрънква съдбовно безкрайна тъга. 

Но само на себе си в дълг се оказваме - 
дължим си и време, и радост. Сега. 
Отворени порти. Оковите - срязани. 
Стените съборени. И светлина.