Да е болка, ще я излекувам.
Ще превържа раните, мехлем ще сложа.
Но е щастие. И боледувам
със настръхнала от трепет кожа.
Да е болка, ще й стисна устни.
Ще мълча без сълзи, ще понасям.
Но е щастие. И ми е пусто -
като фас, изхвърлен на паважа.
Да е болка, ще я заобичам.
Ще й търся лек, знахар ще й повикам.
Но е щастие. И го отричам.
Само с болката си мога да привикна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар