Нов ден

Угаснаха уличните лампи. И обещаха - 
започва нов ден. 
А мен ме прояжда отвътре уплаха - 
ще има ли място за мен: 

в трамвая, в метрото, сред хората. Всъщност
ще има ли място за мен? 
Пристъпвам напрегнато и се обръщам - 
не бързай да идваш, нов ден. 

Не бързай да идваш в полуда затичан,
разрошен от нерви и шеметен бяг - 
изчакай ме малко - да се заобичам
в уюта на бавния сутрешен мрак. 

А после настъпвай, нападай, превземай,
започвай отново, нов ден. 
Едно ще помоля - не ми го отнемай - 
едничкото място за мен.