Изобщо не умее да стои на едно място. Когато гледа филмче,
непрекъснато се върти на стола, докато не започне да се удря в бюрото и тогава
се налага да й напомням, че това не е приятно. Когато гледа с мен телевизия,
лежи на пода, а краката й стърчат във всички посоки и се налага да й напомням
да се обува. Вечер, когато четем приказка за заспиване, не спира да донаглася
възглавницата, да сяда и пак да ляга, докато не я питам дали изобщо слуша.
Когато вечеряме, винаги седи на ръба на стола, а единият й крак виси отстрани,
сякаш всеки момент ще стане и ще тръгне нанякъде. През останалото време
постоянно снове насам-натам из къщата или се катери по леглата. Има много
здрави ръце и може да се покатери навсякъде.
Покатерена на железата над старите пейки зад блока, тя
гледа входа на Кристиян:
- Сега, ако се бяхме видели с Кристиян, сигурна съм, че
щяхме да се зарадваме и да се затичаме към себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар