Цяла нощ слушах шума на вятъра
и вдишвах аромата на детството.
И чак призори ме обхвана паника,
че не само отвън е есенно...
Вдишах полъха на домашен сапун,
на изпрани на селска чешма черги,
вкусих следобеди, натежали за сън,
а петите на детството ми са черни...
Цяла нощ разговарях с вятъра
за несбъднатото, за невъзможното.
И докато петите догонваха лятото,
си напомних за неотложното:
да слушам с усмивка всяка вятърна песен,
какво като идва есен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар