А бурите, които ще ме сполетят
оттук до края на живота,
са плевели, пораснали на кръстопът -
безкрайно буйни, но самотни.
По пътищата ми са прашните пети -
пристъпват, сякаш газят в пламък.
И с тях вървя напред - не ме боли,
край пътя нека расне камък.
Вървя напред и няма облак, няма дъжд.
Крайпътни, бурените и сами прегарят.
А бурите, които ще ме сполетят,
са моите крила, не са товарът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар